Един уикенд, посветен на УлтраМайнд ЕСП-Систем

Пътувам за София, за да участвам в първия за България семинар на Хосе Силва - УлтраМайнд ЕСП-Систем и отчитам всички недостатъци, които би имал един такъв първи семинар. Няма мнения, няма отзвуци, няма впечатления…нищо, което да ми даде някаква представа, какво мога да очаквам от този семинар, но въпреки това интуитивно избирам да участвам именно в него пред другия Силва Метод, за който имам само отлични препоръки и който ще се проведе успоредно с УлтраМайнд ЕСП-Систем. Не тръгнах водена от някакво любопитство или за да преоткривам светове, нито от манията за някакво псевдо- духовно извисяване, както го нарече Валери, а защото имам пълното убеждение, че нашите решения и постъпки не са единственото нещо, което определя съдбата ни и че мисълта е в основата на всичко, което ни се случва, независимо дали става въпрос за нещо което искаме да ни се случи или за нещо от което се страхуваме да ни се случи. Имах възможността да наблюдавам един по-особен период от живота си в който нямаше как да не обърна внимание на всекидневните случайности, които преобърнаха живота ми. Ако беше за седмица, две или месец, щях да махна с ръка, но при продължителност от цели 9 месеца…всеки друг на моето място щеше за си зададе същите въпроси като мен „Какво става?”, „ Как е възможно неща, които до вчера са били невъзможни, в един момент да започнат да се случват?” Не бях направила абсолютно нищо, за да предизвикам с нещо събитията освен едно – бях сменила гледната си точка. Година по-късно прочетох „ Селестинското пророчество – деветото откровение” на Джеймс Редфийлд което започна да изостря вниманието ми и да дава някаква яснота по въпросите, които си задавах. Първото откровение в „Селестинското пророчество” се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Година или две по-късно, книгите на Хосе Силва дадоха окончателен отговор на въпросите ми. И така…сега отивам да затвърдя това което знам/без да споменавам, че от няколко дни визуализирам, как вече съм приключила този семинар, тъй като обстоятелствата около мен по никакъв начин не ми позволяват да отделя цели два дни престой в София- които в последствие се оказаха четири/ и тъй като не познавам столицата добре, имам уговорката с Валери да ме посрещне пред хотел „Плиска” за да ме заведе до мястото където, ще се проведе семинара.
Спирайки погледа си на току що изправената ми коса, която обикновено прилича на разплетен дамаджан, , той ме посреща с думите „Как можа да орезилиш хубавата си коса” и ме мята на първия автобус, който сприра пред нас.
Тридесет минути по-късно, се озовавам като препоръчана пратка пред ИК „Кибеа”, под вещата „навигационна система” на Валери, който докато ме черпи капучино не успява да скрие възмущението си от това, че ще посветя цели два дни на този семинар. По- късно докато ме настанява на мястото ми в семинарната зала, прошепва полу-шеговито: „Резил! Заместник председателя на Съюза на Писателите от Интернет, на семинар на Силва Метод!”, но на тръгване вече с по-сериозен, но мек тон отсича „Роси, пожелавам ти успех!”
Залата се пълни с хора, а в главата ми се оформя такова напрежение, че скоро преминава в думкане по слепоочията ми. Ако го приема за знак, че не трябва да съм тук, трябва веднага да изляза и да отида на другия семинар, но нали именно защото послушах интуицията си сега съм тук!? Отчитам го като комбинация от вътрешните ми опасения, многото народ наоколо и отрицателното мнение на Валери, което никак не ми бе безразлично и което би било и мнението на обкръжаващата ме среда, ако знаеха къде съм в този момент.
Този първи семинар за мен, е първи семинар и за лектора и той всячески се старае да не показва пред останалите вълнението си.
За себе си установявам, че той има нужда от един тесен и сплотен кръг, от една тиха и спокойна атмосфера в която да премине първия му семинар като лектор, за да добие онази увереност и сигурност в себе си, необходима му за по-нататъшната му работа като лектор.
Лекцията свършва и в залата остават шепа хора, за да потвърдят участието си в семинара. Главоболието ми утихва и настроението ми се покачва с няколко степени.
Тръгвам си с убеждението, че тази група не сме случайно събрани хора.
Ако е имало случай, когато вътрешното ми чувство да ме е лъгало, то аз не си спомням.
На сутринта, групата е цяла и между нас се настанява една спокойна приятелска атмосфера, а от натрапчивото напрежение от предния ден няма и следа. Сякаш познавам лично всеки участник в групата: от спокойната и въздържана, но само на пръв поглед Цвети, до палавата и приличаща досущ на „шило в торба” Дани.
Няма да се спирам на подробностите от двата дни на семинара, нито ще коментирам това, че всички участници, до някакъв процент със затворени очи успяхме да разпознаем на кого принадлежи поставения в ръката ни предмет, както и болестите на хората, чиито имената ни бяха продиктувани. Бихме могли да го придадем както на сполучлива игра на въображението ни, така и на вътрешната ни интуиция. Аз лично предпочитам да вярвам, че моят духовен наставник ми подава информация до толкова, доколкото бих могла да приема на този етап на развитието си.
Това, което ме впечатлява най-много е формулата на Хосе Силва, която лектора Милен Михайлов ни чете по време на упражненията по медитация. А тя е следната:
„Вие ще продължавате да се стремите да участвате в конструктивни и творчески дейности, за да направите този свят по добър за живеене, така че когато преминете отвъд, ние ще сме оставили зад себе си един по-добър свят за тези, които идват след нас. Вие ще считате цялото човечество в зависимост от възрастта им за бащи и майки, за братя и сестри, за синове и дъщери. Вие сте висше човешко същество; вие притежавате по-голямо разбиране, състрадание и търпение към другите.
Никога няма да използвате тези нива на ума, за да нараните човешко същество.
Вие винаги ще използвате тези нива на ума по конструктивен, творчески начин за всичко, което е добро, непокварено, прилично и положително.”

От често срещания цитат в книгите на Хосе Силва „Вие никога и по никакъв начин няма да можете да навредите на друго човешко същество, дори и да искате” още тогава ми стана ясно, че читателя четейки тези редове сам програмира подсъзнанието си, за да не може да навреди на друг човек. До колко това е възможно не бих могла да кажа… По важното е, че Хосе Силва е изпълнил отлично мисията си в живота, а за нас остава да вземем пример и да изпълним своята по най-достойния за нас и за човечеството начин.

Вече съм в си у дома и решавам да тренирам интуицията си. Отварям страницата на „Спаси Дари на…” и прочитам името и възръстта на болното дете. Влизам в алфа ниво и отчитам лоша кръв и как извън органите, в коремната кухина се развъждат бактерии. Излизам от ниво, за да сверя с диагнозата. Детето страда от „Хронична чернодробна недостатъчност” в следствие на което се появява асцит (коремчето й се пълни с вода).
Не съм медицинско лице и не знам доколко моята информация съвпада с диагнозата на детето.
Прочитам името на десетгодишно дете и отново влизам в алфа ниво. Първата мисъл, която улавям е че детето боледува от детски паралич. Секунда преди да изляза от нивото се появява усещането, че детето е или от дом за сираци или няма родители.
При сверяването се оказва, че не съм познала диагнозата и детето страда от хронична бъбречна недостатъчност. По надолу се посочва, че на 2 годишна възраст детето е загубило майка си.
С описаните упражнения не искам да създавам впечатлението, че се изживявам като врачка, ясновидка и тем подобните им термини. Моята цел е да изпробвам, тренирам и най-вече да се науча да разпознавам гласа на интуицията си. По време на семинара и след него установявам, че съм по-склонна да приемам чувства и емоции, отколкото да поставям диагнози.
Не съм екзалтирана от метода на Хосе Силва, не се предоверявам и на авторитети, но аз, както и много други смятам, че ако допуснем Рационалното ни съзнание да работи в синхрон с Интуитивното ни съзнание, нашия живот и живота на цялата планета значително ще се подобри.

С тази статия и с цялото си сърце, желая на водещите семинара на УлтраМайнд ЕСП-Систем Милен Михайлов и Павлина Николова, попътен вятър и успешно изпълнение на мисията на живота им.

Все по-добре и по-добре!