Шом няма под небето друга сила

Рисунък на една любовна строфа-
за вечни времена си сътворен,
но ето че минаваш през живота
от любовта ми често наранен.
Какво те кара, тъй да се смаляваш
в размера на един единствен звук,
та моята душа те приютява
до дъх във дъх, до дух във дух?
Щом всичко във вселената пулсира,
щом диша, щом се ражда, щом боли..,
щом няма под небето друга сила,
която любовта да покори,
единствена бъди благословия
във моя свят и в двете ми очи!

2 коментара:

Чета с наслада стиховете ти, Росица!
Христо

 

Публикуване на коментар