Поредна среща

Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.

Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата
и сенки раздвижат снаги по стената,
аз впервах очи във мъдреца отсреща
в очакване пак на поредната среща.


-Ти знаеш ли Роса, че твоя прадядо
тъй както пасял си голямото стадо,
излязла насреща му хала крилата
та чак притъмнели от страх небесата?

И в лютата битка се хвърлили двама,
във битка неравна- човек срещу хала,
но ето...преди за надникне луната,
отсякъл човекът на злото главата.



Очите напрягам и в тъмното ето,
трикракото столче във ъгъла дето
откакто се помня все празно си беше,
духът на прадядо на него седеше.



-А Друг път когато с воловете тежки
се връщали в къщи през снежните преспи,
три вълка с оголени зъби свирепи
препречили пътя на жертвите клети.

За миг побеляла на дядо косата,
че помощ отгде ти..? Едничка камата
под пояса скрита дълбоко до кръста
дочул я той как с нетърпение съска.

И пак на живот и на смърт в равнината
две сили със вкопчени нокти в гърлата
опръскали с кръв поледените преспи
и паднал вълкът от ръцете човешки.


Притихва на дядо гласа до баджата
в ръката му тлее самотно лулата
и гледам как тихо духът на баща му
потъвайки в мрака ми маха през рамо....

*баджа - Диал. Зидано огнище в помещение.