Аз не съм си допила болката

Ти не ми обяснявай днеска

как от утре ще ме обичаш,

как от утре ще пренапишеш

тази страница по човешка!

Аз не съм си допила болката,

ни обидата. На разсъмване

хвърлям зарове преди тръгване.

Знаеш… колкото –толкова.

Днес е рано, а утре късно.

Над леглото ми черни мисли.

Нямам нищо да ме осмисли,

само спомен от първа младост.

А децата ни все по-боси,

все по гладни и по-жадни,

наследили небе с въпроси,

ще се питат ли? Ден до пладне.