Аз
знам, че когато луната заспива
сънува
и сбъдва човешки мечти.
Тогава небето зад облак се скрива
и пълни джобове със ярки звезди.
Но аз съм сама във самотна Вселена.
Самотните хора, самотно мълчат.
На Шекспир сонетите още живеят,
защото за тях е разказвал дъждът.
Но ти ще се впишеш в пейзажа ми утре,
далечен, далечен и тръгнал на път.
В Живота ми толкова празен и скучен,
недей да отсядаш! Бъди ми дъхът!
Бъди ми Живота! Бъди ми сълзата!
Бъди ми най-светлата моя мечта!
Когато заплаче дъждът по стъклата,
сбъдни се Любов, като гръм в тишина!
0 коментара:
Публикуване на коментар