Бъди

Аз знам, че когато луната  заспива

сънува и сбъдва човешки мечти.

Тогава небето зад облак се скрива               

и пълни джобове със ярки звезди.

Но аз съм сама във самотна Вселена.

Самотните хора, самотно мълчат.

На Шекспир сонетите още живеят,

защото за тях е разказвал дъждът.

Но ти ще се впишеш в пейзажа ми утре,

далечен, далечен и тръгнал на път.

В Живота ми толкова празен и скучен,

недей да отсядаш! Бъди ми дъхът!

Бъди ми Живота! Бъди ми сълзата!

Бъди ми най-светлата моя мечта!

Когато заплаче дъждът по стъклата,

сбъдни се Любов, като гръм в тишина!