Жената и обичащия мъж

Денят преваля, бледата му сянка
се стапяше във рукналия дъжд.
Пред щанда със цветята, двама спряха,
Жената и обичащия мъж.
Тя търсеше във чантата си нещо,
а той смутен от времето навън
се сети, че постъпил бе погрешно
щом тръгна от дома си без чадър.
Внезапен аромат на хризантеми
го върна във годините назад,
когато във косите с диадеми,
посрещнала го бе случайността.
И може би отново тъй случайно
в дъжда, до щанда със цветя,
пак всичко му се стори тъй омайно-
жената с хризантемите се сля.
И с порива запазен във гърдите,
тъй сякаш бяха в храм на Любовта,
ѝ сложи диадема във косите,
а тя със име Цвета, разцъфтя.