Звездите ме наричат „Луничава”

Перото ми прилича на бръснача
и нека никой да не го закача!
Щом дните - елементите на пъзел
са се завързали на сложен възел
е време да започна нова плетка,
но след като направя равносметка. 
че най - напред приятелство основно
показва действието благородно.
Но някак си звучи ми тривиално,
безинтересно, даже и банално
да стъпвам само в святата пътека,
Светци са я отъпкали. О, нека
се кичат с лаври и със ореоли!
Аз искам аромат на гладиоли
до мен да стига, щом съм уморена
след тежък ден. С крилете на орела
да стигам до мечтите до които
до днес не е посмял да стигне никой,
да стъпвам по пътека от жарави,
когато любовта не ме пожали,
в сълзата на капчука да умирам,
когато в мен светът не се побира,
щом цъфне на скалата Еделвайсът,
да знам, че всъщност още съм на двайсет,
какво като на времето чекръкът
белязва ме със бръчка подир бръчка.
Перото ми, аз искам да въздиша,
когато за любимия си пиша,
щом моите неписани сонети
със неговите мисли са заети…
Перото ми небето, ще рисува,
когато му се иска да танцува.
Когато му се иска да заплаче,
ще видите как облачета крачат.
Не ме мислете, аз съм си такава!
Звездите ме наричат „Луничава”