Не ме намираш. Знаеш ли, защото
отдавна някой друг ме е намерил.
Тъй всичко е безвкусно, но удобно
и всичко е до грам разпределено
между секундите, въпросите и този
по който си сверявам всеки косъм.
И даже там в най-късичките строфи
деля на молекули мисълта си,
на атоми най-дългата надежда,
на цяла вечност крачките до него...
И ако някой ден в очите ми погледнеш,
ще знаеш всъщност, че съм му Вселена.
0 коментара:
Публикуване на коментар