Гола истина ми трябва

Не те очаквам. Дръпна ли пердето
не смей да нарушаваш тишината ми,
дори да се разлаят всички псета
и да наръфат края на полата ми!

Не смей да ми цитираш още вятъра
докрай окрал сонетите на Шекспир!
Два грама гола истина ми трябва
на времето в опалените шепи.

Две капки кръв по ледените вени
да сърцебият, като празнични камбани,
в една целувка двамата със тебе
да се смалим и в нея да останем!

Не те очаквам. Дръпна ли пердето,
ще се стовари върху двама ни небето.