Надничарки

Трето място в конкурса "По стъпките на лятото" -2011 год.



Тях ги засява утрото
в зиналите цепнатини на браздите.
И нищо че вече са на по седемдесет.
И нищо че жилите на шиите им
са втвърдени от усилието да се държат
на повърхността на живота,
нивите набъбват
под черните им забрадки
и раждат пот и жито
от които меся хляб
по пълнолуние...
Водят грижите си
привързани на каишка,
за да ги споделят с останалите,
и плевелите избуяват от тях...
Не питай кои са те!
Това са сеячите на отминалото време
чиято сянка все повече изтънява.
Лицата им приличат на браздата,
защото животът е браздил по тях
с най- дълбокия си плуг
откакто ги е положил в люлката.
Затова и сега мотиките им
проблясват като остри мечове
с придобит инстнинкт за самосъхранение.
В полунощ
когато небесата се разтварят,
татко слиза,
за да разчупи хляба по равно
и да нахрани душите им с надежда,
че силите им ще стигнат
чак до следващото лято.

0 коментара:

Публикуване на коментар