Номиниран на първо място в анонимния литературен конкурс "Ева",
организиран от НЧ "Н.Й.Вапцаров - 1866" - Благоевград
Ще се срещнем в четвъртък на втората пряка,
до онази самотна и стара лоза
и когато от залеза капне позлата,
ще реша, че си син на далечна звезда.
Ще реша, че луната е скромна и тиха,
че дъждовните капки са всъщност сълзи
на небето, на тези които обичат
и които остават до късно сами.
Ще говорим до късно, почти до премала,
ще цитираме Шекспир, Петрарка и Бърнс,
а лозата, ще пусне филиз до земята
не разбрала , че всъщност живота е къс.
Аз те чаках в четвъртък на втората пряка.
Не дойде. Падна някъде гръм.
А животът подпрял рамене на лозата
ме събуди. Бях сънувала сън.
0 коментара:
Публикуване на коментар