Нужно е да се поспреш

Понеже съм щастлива днес,

а вчера бях почти нещастна,

пиша думи във куплет

та на всички да ни стане ясно.

Няма два еднакви дни,

няма две еднакви чувства,

днес от щастие летиш

утре, ще ти бъде пусто.

Днес си, като зведзопад

стиснал вятъра за грива,

ако се почувстваш млад

старостта, ще ти отива.

После, ще се люшнат дни

пълни с ярки листопади,

я любов ще те смути,

я сълза, ще те опари.

Може да ти загорчи,

и любим да те остави,

но случайно току виж,

някой, ще ти стопли длани.

Жалко да не разбереш,

че в забързаното ежедневие

нужно е да се поспреш

за  едно стихотворение.