Раздялата не беше път
по който мога да поема,
останах тук на кръстопът
и си представям,че живея.
Представям си се, че вървя
по път осеян с листопади,
че в жълтото на есента
избухва слънце и ме пари,
че най -огромната луна
играе с мен на въртележка,
но точно тук, ще замълча,
че болка си ми. Тежка!
0 коментара:
Публикуване на коментар