по острите ъгли на тишината ми,
замръзналите истини мълчат,
а думите се спират във устата ми
зад зъбите, но падне ли нощта
изплаквам на презрението жилото.
Когато плащаш с цвят на младостта
оголваш се до кости, а загнилото
дълбае и не спира да боли
от сляпата наивност на душата ти,
и сгромолясва всичките вини
във тъжните усмивки на децата ти.
0 коментара:
Публикуване на коментар