Когато си тръгваш, когато боли
и падат в краката ми мъртви
вселени,
се взирам в очите на празния лист
и вече не знам на къде да поема.
А вече съм толкова много сама,
а вече съм толкова много далече...
Щом стъпките твои измил е дъжда,
остава единствено хладната есен
да свие в душата ми празно гнездо,
и щом се завърнат на пролет ятата
да бъда за теб и за птиците дом
когато остават сами в тъмнината.
0 коментара:
Публикуване на коментар