Тя си прави със мене шега
и ми вързва душата на възел,
после скрива зад облак и прах
елемент от големия пъзел.
Пълнолуние. Как да я спра?
Щом луната се пълни по график,
то е ясно, че даже и аз
следвам своя житейски остатък.
Не разчитам на свръх сетива,
нито даже на свръх интуиция,
ала чувствам, че тук и сега
с нея просто не съм във кондиция.
Е, какво пък!? Голям келепир!
Днес е тука, а утре я няма
Тя рисува със бял тебешир...
Айде, моля ви! Дим да я няма!
0 коментара:
Публикуване на коментар