Завръщм се до тук

Завръщм се до тук,

до тази пропаст,

която ни разделя...

Само тук,

успявам две ръце  

да си отгледам

и две очи с небе

за някой друг.

А ти ми хвърляш ласо

за оттатък

и гълъби

за нежната ми смърт.

Застърже ли

по устните ми пясък,

приспал си ме с лъжа

за стотен път.

Но ехото

докато се завръща,

докато помни

и докато ти

по скулите

сълзите и загръщаш,

ще виждаш мен

и двете ми очи.