Тишина

Понякога нахлува Тишина
а тя мълчи и нищо не ми казва,
белязва ми душата с твоя знак
и сяда грациозно на перваза.
Тогава ми е тихо и мълча,
но някак си долавям твойте думи,
те идват от далеч, от вечността
а аз съм ги очаквала. Прости ми!
Че чак сега, че чак едва сега
откривам твоя свят и закъсняла,
аз цял живот към тебе се стремях,
а идваха цветя и листопади…
Сезоните се сменяха, а теб,
а тебе все те нямаше, защо ли
аз всяка нощ оставах по сърце,
което с тишината си говори.
Понякога, ей тъй като сега
приседнала на края на луната
се сливам с тишината и дъжда
и тебе търпеливо
                          чакам, чакам, чакам….