Като за последно

Посветено на 14 февруари

Когато те повикам, остани,

ще пием дълго,  после ще  поплачем!

Дочакаме ли третите петли,

луната към небето ще закрачи.

Дочакаме ли тежките врати

да се затръшнат между нас като вандали,

ще осъзнаем, ала късно може би,

че себе си безсрамно сме окрали.

Небето ще се сгуши между нас

в последните минути от нощта си,

като свидетел на предсмъртен час

във който притаяваме дъха си.

Следа от капка вино по ръба,

като елмаз на чашата, ще блесне,

защото с теб сме пили от една

и съща чаша, като за последно…

Когато те повикам, остани

и ми наливай дълго,  до „Наздраве!”

Преди раздяла виното горчи.

Преди смъртта се пие до забрава.