Душата и е светлина

Четейки "По душа" 
от Мариана Кондова

Душата на вълната връхлетя,
пречистваща и бяла го достига.
Докоснала с гърдите си брега
му жаждата толи и го измива…

Очите ѝ са корабни платна
в които хоризонтите се сбират,
по есенния вятър разпиля
въздишката, докоснала всемира.

И нищо че с наметка от снега
по клоните рисува бяла зима,
душата ѝ разперила крила
е светлина която ме опива.