Пришёл издалека он, по пути
Увидел, что мне было одиноко.
Остановился, прежде чем уйти,
Иглой сосновой уколол глубоко.
И попросил вернуть мне тот же жест,
Но что-то меня сильно удержало.
Решила я, что грех в том жесте есть,
И просто его в лоб поцеловала.
Ах, как я сильно закричала вдруг,
В глазах темно и тучи надо мною.
Когда туман рассеялся вокруг,
Он слёзы уносил мои с собою.
10.01.20121г.
Дойде тъгата
Росица Петрова
От някъде далеч пристигна,
видя ме, че съм сам самичка.
Поспря преди да си отиде
и ме убоде с борова игличка.
Поисках да и върна жеста,
но нещо ме възпря, защото
реших че ще е просто грешка
и я целунах по челото.
Така внезапно се разплака,
че потъмняха ми очите.
Отиде си и със мъглата
примесиха й се сълзите.
Росица Петрова
От някъде далеч пристигна,
видя ме, че съм сам самичка.
Поспря преди да си отиде
и ме убоде с борова игличка.
Поисках да и върна жеста,
но нещо ме възпря, защото
реших че ще е просто грешка
и я целунах по челото.
Така внезапно се разплака,
че потъмняха ми очите.
Отиде си и със мъглата
примесиха й се сълзите.
0 коментара:
Публикуване на коментар