но някак си свежо валя.
А днес октомврийско безумие
вали листопад и тъга.
Навярно защото сезоните
по принцип си имат характер,
но ти да не мислиш че моите
по тях ще сверяват ината си.?
Напротив. Напук на октомври
ще стъпя накриво в душата ти,
ще пия от твоите стомни,
ще свирна с два пръста в устата си.
Ела, пък тогава да видим
чий огън по вените пламва!
Сезони дъждовно-ревниви
звезди и любов ми предлагат.
Но ти пощуряваш по мене –
и кой ще ти мисли за друго.
Безумно съм влюбена в тебе,
мое целогодишно чудо!
0 коментара:
Публикуване на коментар