Преди няколко години с Mojsei решихме да основем Съюз на писателите от Интернет…Речено – сторено. Учредители станаха доста хора…някъде около 30 човека, но да ви кажа честно, аз много мразя хората. Ама и хората ме мразят. Мразим се взаимно. Където има хора, мен ме няма, където съм аз, хората бягат. И как не …всички са едни такива мили, сълзливи…а някои дори сантиментални. Какво да кажа пък за онези романтици които пишат стихове и се самобичуват с думи…А, бе казвам ви, настръхват ми рогата от тях.. Друго си е да си Дявол. Имаш власт над хората, и само като те видят, всички се изпаряват. Така стана и с появата ми при откриването на този Съюз. Някои получиха нервни кризи от присъствието ми и едва дочакаха края на срещата …и повече не се появиха. Онези, които се престрашиха и дойдоха на втората среща в Пловдив, не се решиха на трета. На третата в Смолян реших да не отида, защото се бяха появили нови членове, та не исках и тях да стряскам. Така де..и аз понякога се срамувам от себе си, обаче пък ме забелязали, че влизам в сайта и си плюли на петите. Само Mojsei не се плаши от мен. Казва че сме двойници, а аз се правя че му вярвам. Как защо? Ами защото и Дяволите понякога се чувстват самотни, а с него ставаме двама...Освен това той ми прави ужасни психологически портрети, които ме зареждат с отвратителна негативна емоция...Точно каквато ми е необходима за поддържане на жизнения ми статус.Сега си стоя сама в сайта и си се кефя…Приятно ми е да гледам как Mojsei прави опити да сплотява авторите около Основите на новата литература, а аз само с появата си там ги разпръсвам като пилци. Е…появяват се и някои смелчаци като Красини…ама не за дълго. Правят се че не ме забелязват, но единния крак все им стои от вън, готови за бягство. Сега се е появил един Ангел. И нали е Ангел, веднага позна, че съм Дявол. Даже и име ми измисли….пардон, две имена. За всеки рог по едно име. Едни такива български.. И аз се чудя, що за Ангел е това, че да не знае,че аз вече си имам имена...Луцифер и Сатана, И той не се плаши от мен. Влиза и излиза от сайта както и когато си иска…Е понякога се забавлявам с него и му спирам достъпа до сайта, ама нали хората обичат Ангели, съседите веднага му дават достъп до техния интернет, за да си смени айпито. А да знаете колко много съседи има…свят да ти се завие.Защо му спирам достъпа ли...Ами ей така, за забавление. Чували ли сте онази приказка "Какво прави дяволът, когато си няма работа?" Ами да сте! Освен това в този Съюз съм обещала на Mojsei да си останем само двамата, защото, като съ-собственици, съюза е семеен - тоест дяволски.Такъв е договора между нас двамата, а нали знаете, че договор сключен с Дявола не може да се променя. Та, като ви говорех за Ангела, не че не мога да му спра достъпа до сайта окончателно, ама този Ангел е по- различен от хората и е същински А`ла Петрова – упорит и влюбен и...много самотен. Освен това аз съм твърде заета да гоня хората в сайта, а все някой трябва да прави компания на Mojsei , а той пък така се привърза към Ангела, откакто разбра че има връзки в небесното консулството, че пое пълна отговорност за живота му. Сега водят преговори помежду си за влюбване, което прекъснах преди месец –два, а аз си хапя опашката от ревност…А, бе какво ви разказвам всичко това, след като всичко е документирано в записките на Mojsei и то с целия му колорит. Но вие нали знаете, че доброто винаги възтържествува. А аз пък знам, че там където двама си мерят пишките, за трети място няма..Та ...като вземем тези двете неща в комбинация и фактът че ми омръзна да играя главната роля на Дявола, реших си подавам оставка… Да си търсят друг Дявол! Имам си прекрасни птичи крила - стигат ми/ за ангелски не претендирам/
0 коментара:
Публикуване на коментар