Харесах го, защото беше умен
и два пъти от мен по-ранобуден
със вила ръчнал тук и там под бара
забъркал каша със тамян в казана.
поръси ме със пепел и в ухото
прошепна, че муха съм му в окото,
ей тук ме близна – точно по вратлето
и ето че прониза ме в сърцето…
сега стоя и все току надничам
Възможно ли е Дявол да обичам?
Усещам как душата ми се врича
и бавно се превръщам в Дяволица.
0 коментара:
Публикуване на коментар