удостоен с трето място в
международния конкурс "Белоснежните вишни" - 2011г
Не посмях да те спра, не посмях.
Тази пролет примамливо бяла,
пълни твоите пазви със грях,
пълни моите със самозабрава.
Ти разливаш в косите ми цвят
с аромат на разцъфнали вишни,
как вълшебно е всичко, да знам,
че до мен си в нощта и ме искаш
ей такава, каквато съм сѝ -
непонятна, почти вироглава
и да знам че стихът ми гори
на зениците ти в кехлибара.
А когато плодът загорчи
и вкусът му престане да радва,
друга обич по вишневи дни,
да се ражда и да прощава!
2 коментара:
Прекрасно!
Благодаря за прочита, Светле!
Публикуване на коментар