Зад ъгъла, в бялата зима

Зад ъгъла, в бялата зима света ти загръщам,
щом твоите стъпки рисуват следи по снега.
щом твоята сянка при твойта съпруга се връща
да легне до нея с премръзнали пръсти в студа.
Загръщам със себе си плахия сън над очите ти,
във който те чакам. Но ето, преди да заспиш,
дочуваш до себе си приливът зноен в косите й,
и с крясък на чайка в нощта над леглото кръжиш.
А аз все те чакам зад ъгъла в бялата зима,
която белее в косите ми с нежна тъга
и съчки събирам с мечтата гнездо да ти свия,
до мойте студени, загърнати в шал рамена.