Навън ръми и някак си е тъжно
че лятото си тръгва тъй само,
че онзи тротоарен смях заглъхва
под врабчовото сламено гнездо.
И тъй не доумявам, тази есен
защо така забързано дойде!?
Една дъждовна капка се понесе
и тихичко издъхна върху мен.
А аз се упражнявам да обичам
защото знае ли се, в този дъжд,
възможно е да срещна под капчука
един нуждаещ се от обич мъж.
И въпреки че туй е невъзможно,
защото си представях до сега,
аз мисля, че е крайно неотложно
да ми се случи и капчукът и дъжда.
0 коментара:
Публикуване на коментар