Ти си отвързана лодка в морето

Знам,че кафето го пиеш горчиво.
Знам,че виното го пиеш - Пелин,
знам че душата ти бавно убивам,
но знаеш не можем в общ път да вървим.

Ти си отвързана лодка в морето
Люшкаш се с вятърът, пориш вълни,
мачта устойчива имаш където
знаме развяваш от волни мечти.

Аз съм залостена порта,която
няма ни твоята воля,ни твоят кураж,
само при залез по птичето ято
чувства изпращам ти - цял антураж.

но само със чувства гнездо се не свива,
трябва ти сила,решителност,хъс
та с тях да прескочиш над бездната сива
за да можеш да тръгнеш в желаният път.

Вятър попътен моя лодко красива
но ако някога свиеш платната и ти...
просто спомни си за порта унила.
Спомни си и пътьом край нея мини.