Роди ме...

Ти идваш тихо и греховно
с плахи стъпки от една вина.
И в тишината чувам вик: "Роди ме!"
Дете съм на една мечта."

Мечтите от утроби се не раждат.
Мечтата... просто е мечта.
А ти си истинко, реално,
копнеещо с живот да те даря.

И питам се: Че кой ми дава право,
да решавам пътя на една душа?
Но, щом в живота избор нямам -
принудена съм с тебе да се разделя.

Сълзите от въздишките се раждат.
Чрез моя стон проплакваш ти.
Дошъл е края на едно начало -
залог за бъдещите дни.

Когато вечноста ни срещне,
душата ми, ще те познае.
И цялата любов към теб стаена,
ще ти предам от него и от мене.