Върху жертвените клади

Кръвта във вените ми блъска-
подлудява морното сърце
и в него пламък съска
багрещ разтревоженото ми лице.

Върху жертвените клади,
затанцувах в откровена голота
и разпръсквам сили млади,
за да не допускам самота.

Пия виното горчиво,
от кипяща болка там-
а мълнията и зависливо
подсеща ме,че съм сама.

Тази нощ луната бяла
не дочаках в уречения час-
може би е полудяла,
че не чува моя глас.

А сълзите ми напират,
капят по изригваща жарава
и защо ли все не спират-
пламакът в душата ми остава

Немее бледата луна,
че аз сред въглените коленича
но болката на моята душа,
по-страшна е от бича.

Съдържанието на текста е от Djein _Ear

Редактирано от Mojsei