Вървял си все до мене

Връщах се по старите си дири.
Търсех те сред изоставени пътеки.
Ровех се из спомени бодливи.
Път пътувах в мисли все нелеки.

Послания по птиците ти пращах.
Словата си във ветрове превръщах.
Луната сутрин все с молба изпращах.
С очите на звезди земята преобръщах.

От лутане, от викане, от немощ
препъвах се, залитах, но разбрах:
душата ти с пречистата си нежност
отвръщаше на мойте сетива.

Вървял си в крачка редом с мене,
а аз те търсех все в далечина.
Нашепвал си ми: - Тук съм, не търси ме.
А мислех, че долавям ехото на моя глас.