Жестоко любовта те наранява

Не бих могла докато свят светува
със думи прости аз да облека
сърце, в което пламъкът лудува
дордето го подклажда любовта.
За нея вече кой ли не е писал
и кой ли любовта не е възпял,
но щом да я усетиш си орисан
на тебе ти се пада тежък дял.
И колкото омаен е и сладък,
когато е споделян и желан,
той трижди по-омразен ще ти стане
наемеш ли се да го носиш сам.
Жестоко любовта те наранява
не е ли споделена и от двама.