Септември

Септември ми донесе дъждове
и самота, но аз не му се сърдя.
На него щом така му е добре
коя съм аз? Коя, че да го съдя?

Септември подрани с една тъга,
а аз съвсем, съвсем не я очаквах.
Разчупи се на две една скала
и после в мене много дълго плака.

Пред листопади е такъв, по принцип той
не може като мене да обича,
Изпрати, ли коне на звездопой,
то всъщност на забрава ги обрича.

Септември си отива като теб
без думи и без разкаяния
и ме намята с плащ от студове
в междупланетни разстояния.