със изгреви, със залези и птици.Умея да разказвам за коне
подкаранина звездопой, за ничии
протегнати през времето ръце,
които само ти не си запомнил,
за Амбър, за мечтите, за небе,
за тишина, любов и катакомби.
През май ми се говори, но мълча,
нощта не помни истини и хора.
Рисувам те досущ като скала
в която се разбива вълнолома.
0 коментара:
Публикуване на коментар