В такава нощ се раждат боговете

Нощта заспа, сега съм уморена,
събирам тишината си в юмрук.
Една звезда витлеемска погледна
през рамото ми и роди Исус.

В такава нощ се раждат боговете,
а после се превръщат във звезди.
Не знаем, като тях със теб да светим,
но знаем как от болка да горим.
Сега вали на зимата в очите
и вятърът се скита в този стих.
Душата ми за себе си разпитва,
а твоята на рамото ми спи.
Оттатък, всички мисли са стаени
и всяка чака, своя страшен съд,
но утре някой в някой, ще погледне
и ще се събуди от столетен сън.