Равносметка по Еньовден

 /Ваня и Роси/

Най - после този дъжд поиска мир!
Воюващите капки са ранени.
Под вишната сега си правят пир-
наздравици с тревичките зелени.

И охлювът до мен се приюти,
когато си направих равносметка.
От падналият дъжд не ме боли.
Боли, когато се почувствам в клетка.

В прозявката на старият щурец
и в роклята на млада пеперуда,
се срещам с най-великият Творец.
Останалото - всичко е заблуда!

Но, въпреки това ще замълча,
защото този ден не бе случаен.
На рамото ми кацна тишина
и тайнствено послание ми даде.

24.06.2015 г.