Мълчат годините

Понеже си отглеждам тишини

и храня два-три гълъба на двора,

мълчат годините и ти мълчиш,

понеже си забравил, че съм твоя.
Забравил си, че някъде навън,

когато всички са се разотишли,

една луна, далечна като сън

раздава на самотници въздишки.

Но аз обичам нощното небе,

дори и самотата си обичам.

Тогава се преструвам на поет

и всичко е съвсем, съвсем различно.

И може би, защото заваля

или, защото толкова ми липсваш…

Отново, ще се влюбя в теб. Но, да!

Ще трябва първо ти да го поискаш.