Стих

Във този сън, едва ли ще заспя.
Небето е безоблачно и празно.
На себе си не липсвам. Няма как
щом всяка моя мисъл ме наказва.
Сега броя въздишките навън,
когато тишината ми омръзне.
Не си ме чакал ти, а аз не съм
пътувала към теб да ме прегърнеш,
но всяка пролет паля светлини,
в прозореца звездите са ми скъпи.
Щом този сън за двама ни е стих,
ще го подпиша с името си:
Lycki.