Тук
все вали. Тук все вали.
Понякога
небето изнемогва.
А
аз във тези мокри тишини,
Разтрогвам
себе си и се догонвам.
Разтрогвам
най-мечтания си сън,
разтрогвам
свободата си без време.
Налъмите,
когато цъфнат вън,
ще
могат всички мисли да ми вземат.
И
чак тогава, празна като гроб,
ще
тръгна към сърцето си обратно…
или
към теб, но всъщност под предлог,
че
нещо във окото ми е влязло.
0 коментара:
Публикуване на коментар