Аз останах за теб непозната,
ти остана за мен непознат.
Твоят праг не можах да прекрача,
не успях да ти стана врата
към небето, към ясните цели...
Все ме гонеше вълк единак.
Мойте длани от теб са отнели,
ти във моите сложи вина.
Днес земята под мене умира
а пък ти и пришиваш небе.
Кой ли нужда от него, ще има
щом в гърдите ни няма сърце?
2 коментара:
Ти носиш сърце за двама!
Всички можем да носим сърце за двама, ако се отърсим от егоизма.
Публикуване на коментар