От тази болка не умирам

Пропуква зимата в стъклата

на късия ми ден.

Там някъде далеч ме чака

един самотник влюбен в мен.

Един самотник дълго чака

в сърцето ми, като бодил,

а аз си губя пътя в мрака,

щом той ми става все по мил.

От тази болка не умирам

и не живея. Празнота.

Когато тръгна да извирам

в очите си, ще замълча.