Огледала

Тя си измисли Любов

и я пази от всички,

сложи я във обков

и две здрави юздички.

После и измисли крадец,

за да и придаде смисъл,

по един стар образец

и с една задна мисъл...

Според нея така,

Любовта има фасон

и е по-онака...

по- А ла Гарсон.

Е, до тука добре,

вече има играчка!

Ала все и се ще,

да направи и плачка.

И реши че е време

за нечий ревнив съпруг

крастата да и начеше,

както никой не би могъл друг...

Не че много и пука

за измисления любим,

колко му е да си измисли

и още един и още един....

Важна е тук тръпката

от създадената интрига,

нищо, че на нея от стъпката

на светът му се повдига...

В огледала – каквито искаш

можеш да се огледаш,

ала във своето дали ти стиска,

ръста си да премериш?