На Ваня
Нощта се пазареше със денят
край сребърната гривна на луната,
а тя с едно дете на кръстопът
за хляба му се бори със съдбата.
Не се оплаква никога, нали
сама си кърпи ризите, които
премята върху голите плещи,
когато я боли и и е тихо.
Когато се завръща в полунощ
умората я следва като сянка,
а тя разлива целия разкош
на майчина любов във тиха дрямка.
0 коментара:
Публикуване на коментар