Днес би трябвало аз да съм с теб,
ти би трябвало днес да си с мене,
да напълним със рими света,
да прегазим море до колене...
Аз да свирна с два пръста в уста
по махленски – тъй както си зная,
да откраднем два чифта крила
от крилатия кон на Михаля,
да замесим Луната във грях
- ням свидетел на двата ни свята
и да счупим в земята без страх
недопитите чаши, лъжата!
С триста дявола водя борба
и езика на възел си вързвам.
Много важно е днес да мълча,
но от утре мисли му..! Развързвам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Листопади" - сонети
Листопади - сонети
е-book
Хоопонопоно
Авторски права
1 коментара:
Днес сребърен куршум ще му излея.
В сърцето му направо ще се целя.
И не заради мен, заради нея.
За пустата ѝ кьорава неделя.
Свободен му е пътят към безкрая,
но цялото небе му е фъшкия.
Той най - добре умее да окаля,
а после да се пише най - добрия.
Реши ли да ѝ диша кислорода
и дървен кол в сърцето му забивам.
Той може да е нищо, гола - вода,
но аз умея страшно да убивам.
Събирай си полите и ме следвай.
Това ти е последната бутилка!
А колкото до него - стой и гледай
как гордо си сковава сам бесилка.
Публикуване на коментар