Трансформация

От днес ще е така.

След тебе – Нищо.

На есен

листопадите тежат.

Тежат от спомени,

мъгли,

тежат от всичко…

Така тежиш на миглите ми.

Ти.

На есен слизат  

облаците ниско

и ляга на плещите ми

небе.

Загръщам се

до стари пепелища,

но топли ли ме

шал от ветрове?

И все по-далечен

ти ми ставаш,

все по-чужд 

и по-немил….

До пролетта,

до новата премяна,

в петата ми като бодил ще си.