Октомври бе дошъл заради мен
със намека за флирт и още нещо.
Поръси листопад и хукна спешно,
остави ме до вятъра студен.
Аз чувствам как по някога съвсем,
съвсем съм заприличала на есен
в отронено листо, в далечна песен…
Но още съм на този свят Дете!
И още искам, още те обичами
и още по душа ти се събличам
и още ти чертая висоти.
Удавникът съм аз, спасител ти -
Животе мой, но как да ти се вричам,
щом утре, ще ме предадеш и ти!?
0 коментара:
Публикуване на коментар