от Владимир Виденов
Косата ми е сресана на път
по който вече никой не минава.
Навън вали, вали, а под дъждът
с един самотен мъж се разминавам.
И локвите приличат на море
в което небесата се събличат,
пресичам ги с безизразно лице.
Мен само самотата ме обича.
0 коментара:
Публикуване на коментар