Перевод с болгарского
Я была одинока, одиноким был ты –
Две пустыни на небе, не могут согреться.
Где зимуют, ответь мне, лучи – как цветы,
Почему не приходят?.. Замерзают два сердца.
Но когда те лучи попадут под ребро
И разверзнется пропасть для чувств, для бездонных,
Не смотри же в чужие глаза мне назло,
Белый мир, не черни, опоив белладонной.
Ты не сможешь теперь от меня убежать,
Ты стреножен любовью, я – стременем стала,
Мы – две капельки крови, ты должен понять,
Мы – замёрзшие души, отогрей их сначала.
Ты ведь знаешь, скажи, где зимуют лучи?
Олег Глечиков
20 апреля 2012 год. Керчь. Украина
http://www.stihi.ru/2012/04/20/9584
Къде зимуват топлите лъчи?
Росица Петрова
Самотна бях, самотен бе и ти –
две ледени пустини под небето.
Къде зимуват топлите лъчи,
когато леденее във сърцето?
Когато под реброто ти гори
когато се пропукват сетивата,
недей да търсиш в чуждите очи
на черните им ризи белотата!
Препускай докогато издържиш
дори да те опъват стремената!
Единствено чрез мен ще разтопиш
две капки кръв премръзнали.., душата.
Единствено чрез теб ще разбера
къде зимуват топлите лъчи.
Росица Петрова
Самотна бях, самотен бе и ти –
две ледени пустини под небето.
Къде зимуват топлите лъчи,
когато леденее във сърцето?
Когато под реброто ти гори
когато се пропукват сетивата,
недей да търсиш в чуждите очи
на черните им ризи белотата!
Препускай докогато издържиш
дори да те опъват стремената!
Единствено чрез мен ще разтопиш
две капки кръв премръзнали.., душата.
Единствено чрез теб ще разбера
къде зимуват топлите лъчи.
0 коментара:
Публикуване на коментар