Обичам да те гледам как рисуваш
със думите, без четка и бои!
Но чувствам, че понякога тъгуваш
макар да казваш все, че си щастлив.
Приседнала на края на пейзажа,
ми слагаш многоточие, нали
пред мене и пред теб стои безкрая
а всъщност там съм просто семпъл щрих…
но всъщност ти допълвам житието
по начин непонятен, но и мил
и удивителен да сложиш е прието,
когато нещо там те впечатли.
но всички удивителни не могат
дори събрани да ме впечатлят,
докато ми запълва кръгозора
на многоточието ни гласа.
0 коментара:
Публикуване на коментар